Съдържание
-
алпийка
Терминът brogue (BROWG) обикновено се отнася до ирландски акцент. По-рядко може да се отнася и за някои други регионални форми на английски език, по-специално тези на Шотландия или английската Западна страна. Думата е записана за първи път през 1689 г. Предложени са множество етимологии: тя може да произлиза от ирландския bróg („обувка“), вида на обувката, която традиционно се носят от хората в Ирландия и Шотландското високопланински произход, и следователно евентуално първоначално означава „ реч на онези, които наричат обувка брага ". Възможно е също терминът да идва от ирландската дума barróg, означаваща „задържане (на езика)“, като по този начин „акцент“ или „речева пречка“. Известна фалшива етимология гласи, че думата произтича от предполагаемото схващане, че ирландците са говорили английски толкова своеобразно, че сякаш го правят „с обувка в устата“.
Акцент (съществително)
По-висока или по-силна артикулация на определена сричка на дума или фраза, за да я различим от останалите или да я подчертаем.
„В думата„ внимателно “акцентът се поставя върху първата сричка.“
Акцент (съществително)
Акцент или значение като цяло.
"В този хотел акцентът е върху лукса."
Акцент (съществително)
Марка или знак, използван в писмена форма, за да се посочи мястото на изговорения акцент или да се посочи естеството или качеството на маркираната гласна.
"Името Сезане е написано с остър акцент."
Акцент (съществително)
Модулация на гласа в говоренето; начинът на говорене или произнасяне; своеобразна или характерна модификация на гласа, изразяваща емоция; тон.
Акцент (съществително)
Отличителният начин на произнасяне на език, свързан с определен регион, социална група и др., Независимо дали е носител на роден език или чужди; фонетичните и фонологичните аспекти на диалекта.
"чужд акцент"
"американски, британски или австралийски акцент"
"широк ирландски акцент"
"намек за немски акцент"
Акцент (съществително)
Отличителен начин на производство на жестомимичен език, като например човек, който обикновено не използва определен език на знака, може да има, когато го използва.
Акцент (съществително)
Дума; значителен тон или звук.
Акцент (съществително)
Изрази като цяло; реч.
Акцент (съществително)
Стресът, положен върху определени срички на стих.
Акцент (съществително)
Редовно повтарящ се стрес върху тона, за да отбележи началото и, по-слабо, третата част от мярката.
Акцент (съществително)
Специален акцент на тон, дори и в по-слабата част на мярката.
Акцент (съществително)
Ритмичният акцент, който бележи фрази и раздели от един период.
Акцент (съществително)
Изразителният акцент и засенчване на пасаж.
Акцент (съществително)
Марка, използвана за представяне на специфичен стрес върху нотата.
Акцент (съществително)
Марка, поставена от дясната ръка на буквата и малко над нея, за да се разграничат величини от подобен вид, изразени със същата буква, но с различна стойност, като y, y
. Акцент (съществително)
Марка в дясната ръка на число, показващо минути на градус, секунди и т.н., както е в 12 27
, което означава дванадесет минути и двадесет и седем секунди. Акцент (съществително)
Марка, използвана за обозначаване на краката и инчовете, както в 6 10
, което означава шест фута десет инча. Акцент (съществително)
Акцент върху част от художествен дизайн или композиция; подчертан детайл, по-специално детайл в рязък контраст с неговото обкръжение.
Акцент (съществително)
Много малък скъпоценен камък, поставен в бижутерия.
Акцент (съществително)
Отличителна черта или качество.
Акцент (съществително)
Способност да говорят.
Акцент (глагол)
Да изразя акцента на вокално; да изрича с акцент.
Акцент (глагол)
Да се маркира категорично; да се подчертае; да акцентирам; да се направи виден.
Акцент (глагол)
За отбелязване с писмени акценти.
Brogue (съществително)
Силен диалектен акцент. В Ирландия това беше термин за ирландски език със силен английски акцент, но постепенно се промени до английски, който се говори със силен ирландски акцент, тъй като английският контрол над Ирландия постепенно се увеличава, а ирландският намалява като стандартния език.
Brogue (съществително)
Силна обувка Оксфорд, с орнаментални перфорации и накрайници на крилата.
Brogue (съществително)
Тежка обувка от неръждаема кожа.
Brogue (глагол)
Да говоря с венец (акцент).
Brogue (глагол)
Да вървиш.
Brogue (глагол)
Ритам.
Brogue (глагол)
За пробиване на дупка, като с шил.
Brogue (глагол)
да ловят риби, като нарушават водите
Акцент (съществително)
Превъзходна сила на гласа или на артикулативното усилие върху някаква конкретна сричка на дума или фраза, отличавайки я от останалите.
Акцент (съществително)
Марка или знак, използван при писането и служещ за регулиране на произношението; ес .: а) марка, която да посочва естеството и мястото на изговорения акцент; б) маркировка, която показва качеството на звука на маркираната гласна; както, френските акценти.
Акцент (съществително)
Модулация на гласа в говоренето; начин на говорене или произнасяне; особена или характерна модификация на гласа; тон; като, чужд акцент; френски или немски акцент.
Акцент (съществително)
Дума; значителен тон
Акцент (съществително)
Стресът, положен върху определени срички на стих.
Акцент (съществително)
Редовно повтарящ се стрес върху тона, за да отбележи началото и, по-слабо, третата част от мярката.
Акцент (съществително)
Марка, поставена от дясната ръка на буквата и малко над нея, за да се разграничат величини от подобен вид, изразени със същата буква, но с различна стойност, като y´, y.
Акцент
Да се изрази акцентът (или чрез глас или чрез знак); да изрича или да маркира с акцент.
Акцент
Да се маркира категорично; да се подчертае.
Brogue (съществително)
Една здрава, груба обувка; броган.
Brogue (съществително)
Диалектно произношение; ESP. ирландският начин на произнасяне на английски.
Акцент (съществително)
отличителен начин на устно изразяване;
"той не можеше да потуши презрителния си акцент"
"тя имаше много ясен речев модел"
Акцент (съществително)
специално значение или значимост;
"червената светлина даде на централната фигура повишен акцент"
"стаята беше декорирана в сиви нюанси с отличителни червени акценти"
Акцент (съществително)
употребата или лексиката, които са характерни за конкретна група хора;
"имигрантите говориха на странен диалект на английски"
"той има силен немски акцент"
Акцент (съществително)
относителната известност на сричка или музикална нота (особено по отношение на стрес или стъпка);
"той постави стреса върху грешната сричка"
Акцент (съществително)
диакритичен знак, използван за означаване на стрес или поставен над гласна, за да посочи специално произношение
Акцент (глагол)
да стресирам, изтъквам като важно;
"Д-р Джоунс набляга на упражненията в допълнение към промяна в диетата"
Акцент (глагол)
поставете стрес; изричайте с акцент;
„На фарси акцентирате върху последната сричка на всяка дума“
Brogue (съществително)
дебела и тежка обувка
