Съдържание

• феномени

  
  

  Явление (на гръцки: φαινόμενον, phainómenon, от глагола phainein, да покаже, да блести, да се прояви, да се прояви или да се прояви, множествено явление) е всяко нещо, което се проявява. Феномените често, но не винаги, се разбират като „неща, които се появяват“ или „преживявания“ за едно чувствено същество, или по принцип може да бъде така. Терминът влезе в съвременната си философска употреба чрез Имануел Кант, който го контрастира с нуменона. За разлика от феномен, нуменон не може да се наблюдава директно. Кант беше силно повлиян от Готфрид Вилхелм Лайбниц в тази част от неговата философия, в която феноменът и нуменонът служат като взаимосвързани технически термини. Далеч предразполагайки това, древногръцкият философ-пиронин Секст Емпирик също използва феномен и нуменон като взаимосвързани технически термини.

• феномен

  Явление (на гръцки: φαινόμενον, phainómenon, от глагола phainein, да покаже, да блести, да се прояви, да се прояви или да се прояви, множествено явление) е всяко нещо, което се проявява. Феномените често, но не винаги, се разбират като „неща, които се появяват“ или „преживявания“ за едно чувствено същество, или по принцип може да бъде така. Терминът влезе в съвременната си философска употреба чрез Имануел Кант, който го контрастира с нуменона. За разлика от феномен, нуменон не може да се наблюдава директно. Кант беше силно повлиян от Готфрид Вилхелм Лайбниц в тази част от неговата философия, в която феноменът и нуменонът служат като взаимосвързани технически термини. Далеч предразполагайки това, древногръцкият философ-пиронин Секст Емпирик също използва феномен и нуменон като взаимосвързани технически термини.

  
  

• Феномен (съществително име)

  .

• Феномен (съществително)

  Възприятие чрез сетивата; или факт или събитие от тях.

• Феномен (съществително)

  (разширение) Познаваема вещ или събитие (напр. по извод, особено в науката).

• Феномен (съществително)

  (метонимия) Вид или вид явление (смисъл 1 или 2).

• Феномен (съществително)

  Външен вид; доловим аспект на нещо, което е изменяемо.

• Феномен (съществително)

  Факт или събитие, считано за много необичайно, любопитно или учудващо от тези, които стават свидетели на него.

• Феномен (съществително)

  Прекрасен или много забележителен човек или нещо.

• Феномен (съществително)

  Опитен обект, чиято конституция отразява реда и концептуалната структура, наложени му от човешкия ум (особено от силите на възприемане и разбиране).

• Феномен (съществително)

  Външен вид; всичко видимо; каквото и да е, по материя или дух, е очевидно или е възприето от наблюдението; като явленията на топлина, светлина или електричество; явления на въображението или паметта.

  
  

• Феномен (съществително)

  Това, което изглежда едно странно, необичайно или неразбираемо; изключителен или много забележителен човек, нещо или събитие; като, музикален феномен.

• Феномен (съществително)

  всяко състояние или процес, познат чрез сетивата, а не чрез интуицията или разсъжденията

• Феномен (съществително)

  забележително развитие