Съдържание
Ordnance (съществително)
Военна техника, особено оръжия и боеприпаси.
Ordnance (съществително)
Artillery.
Наредба (съществително)
Местен закон
Наредба (съществително)
Едикт или указ, авторитетна заповед.
Наредба (съществително)
Религиозна практика или ритуал, предписани от църквата.
Ordnance (съществително)
Тежки оръжия за война; оръдия или големи оръдия, минохвъргачки и гаубици; артилерия; понякога, общ термин за всички оръжия, боеприпаси и уреди, използвани във войната.
Наредба (съществително)
Подредена подредба; препарат; разпоредба.
Наредба (съществително)
Правило, установено от властта; постоянно правило за действие; статут, закон, наредба, рескрипт или приета употреба; едикт или указ; esp., местен закон, приет от общинско правителство; както, общинска наредба.
Наредба (съществително)
Установен обред или церемония.
Наредба (съществително)
Място; поръчка; станция.
Наредба (съществително)
Ordnance; оръдия.
Ordnance (съществително)
военни доставки
Ordnance (съществително)
голямо, но преносимо въоръжение
Наредба (съществително)
авторитетно правило
Наредба (съществително)
устав, приет от градската управа
Наредба (съществително)
актът за ръкополагане; актът за връчване (или получаване) на свети заповеди;
„семейството на равините присъства за ръкополагането му“
