Съдържание
-
Одобряващото
Престъпникът обръща доказателства, като признава вина и дава показания като свидетел на държавата срещу своя сътрудник (и) или съучастник (и), често в замяна на снизходителност при осъждане или имунитет от наказателно преследване. Показанията на свидетел, който дава показания срещу съ-конспиратор (и), може да са важни доказателства.
Одобрение (съществително)
Израз, даващ разрешение; указание за съгласие с предложение; потвърждение, че човек, нещо {{,}} или събитие отговаря на изискванията.
„Трябва да получа одобрение за тази поръчка за покупка.“
Одобрение (съществително)
Израз на благоприятно приемане и насърчаване; комплимент, който също се съгласява.
"Думите за одобрение никога не идват от него."
Одобрение (съществително)
Нещо изпратено от продавача до колекционер, което да отговаря на заявените му интереси; той може да одобри или върне вещта.
Одобряване (съществително)
Този, който одобрява или дава одобрение.
Одобряване (съществително)
В английското общо право лице, което обвинява конфедерация; този, който извършва одобрение.
Одобрение (съществително)
апробация; санкция.
Одобряване (съществително)
Този, който одобрява. Преди това, който направи доказателство или съдебен процес.
Одобряване (съществително)
Информатор; обвинител.
Одобряване (съществително)
Този, който признае за престъпление и обвинява друг. Вижте първо одобрение, 2.
Одобряване (съществително)
Съдебен изпълнител или управител; агент.
Одобрение (съществително)
официалният акт за даване на одобрение;
"той даде на проекта си благословия"
"решението му заслужава одобрението на всеки разумен човек"
Одобрение (съществително)
усещане за харесване на нещо или някого добро;
„въпреки че се вбесяваше срещу тях, тя тайно гледаше с одобрение всичките си деца“
Одобрение (съществително)
приемането като задоволително;
"той го купи при одобрение"
Одобрение (съществително)
изразяване на благоприятно мнение;
"думи за одобрение рядко преминаха устните му"
Одобряване (съществително)
орган с правомощия да одобрява
